....

Щом спре дъждът, спира и тъгата.

Спират сълзите, тръгва си душата.

Тръгват си усмивките и любовта,
тръгва си живота през открехната врата.

Минава време дъждът се връща,

с него идва тъгата, сълзите също.

Те никога не отминават и не спира да боли,
заради една открехната врата и безброй изпуснати мечти.