С дъх на рози (Част 1)

-->

                                           С дъх на рози

Част 1

Виждал ли си някога как разцъфва розата? Как бавно отваря листенцата си готова за огромният и необятен свят, как поглъща слънчевата светлина. Прекрасно е нали? А виждал ли си как повяхва? Кога според теб повяхва едно цвете? Когато няма достатъчно светлина и вода, когато няма достатъчно грижи. Аз наблюдавах всеки ден едно цвете, как ден след ден вехне. Наблюдавах как едно разбито сърце иска да спре да бие, за да не го боли вече, как едни бистри и сини очи потъмняха и се превърнаха във мътни и самотни езера, как едни устни никога повече не се усмихнаха. Това цвете бях аз, макар че вече не можех да се позная това бях аз – онова весело и безгрижно дете. Да, аз носех в себе си наивноста и добротата на дете, на едно малко момиче.

Бях на 16 години и посрещах всеки нов ден с усмивка, имах толкова сили в себе си, обичах живота, обичах и да мечтая. Докато не го срещнах в един пролетен ден. Стоеше на ъгъла с букет от омайни рози в ръка. Погледнах го и си помислих каква щастливка е момичето, което ще ги получи. Аз никога не бях получавала цветя, всъщност нямах откого да ги получа – не се бях влюбвала и не знаех какво е чувството.Не знаех какво е да изтръпваш всеки път щом го видиш , да искаш да го прегърнеш и никога да не го пускаш. Сигурно се питате защо, защото чаках правилният човек. Исках момчето до мен да загребва от живота с пълни шепи – както правех аз, исках да ме оценят.

Той мина покрай мен и единственото което остави след себе си беше мирисът на рози. Беше толкова силен, усетих как попива в кожата ми. Обърнах се и побързах да го настигна. Сякаш някой друг контролираше движенията ми и колкото и да се съпротивлявах неусетно вече стоях пред него.

-Сигурно е голяма щастливка?

-Кой?

-Момичето, за което са цветята.

-Да, но не са за момиче, а за жена. За майка ми са, днес има рожден ден.

-Сигурно ме мислиш за луда, но аз просто видях букета и си помислих, а няма значение най-добре е да тръгвам.

Изчервих се цялата и побягнах в другата посока, преди да ми каже още нещо.Успоких се с мисълта, че едвали ще го видя пак .

Прибрах се вкъщи, а там майка ми ме чакаше седнала на дивана с някаква жена, която виждах за първи път.

-Ела мила, запознай се с г-жа Питърсън-новата ни съседка.

-Здравейте, аз съм Хейли.

-Здравей мила приятно ми е, аз съм Ирен.

-Скъпа, днес Ирен има рожден ден и аз я поканих да остане за вечеря.

-Честит рожден ден госпожо Ирен.

-Благодаря мила!

-Исках да ви попитам дали ще е удобно ако поканя и сина си.

-Да разбира се, поканете го.

-Днес той ми направи чудесен подарък.

-Когато се прибрах заварих на кухненският плот един огромен букет с рози.

Като чух тези думи краката ми се подкосиха. Побързах да се кача в стаята си и да заровя лице във възглавницата.