Стоях в празната стая, загледана в стената. Стена пропита с толкова спомени и болка. В ушите ми кънтеше неговия смях и думите, които бяха изречени един единствен път. Обичам те!
Една сълза се търкулна по бузата ми, последва я втора, а после и трета. Отчаянието бавно ме обземаше и исках да се строполя на земята. Не бих го направила, нали вече бях силна, нали аз бях тази, която го отблъсна. Опитах се да изтрия образа му от ума си, но не спирах да мисля за всички наши моменти в тази стая. А разбитото ми сърце копнееше да чуе отново тези думи,  които са способни да залепят всяка частица от него, думи които го караха да бие лудо!