С дъх на рози (Част 2)

С дъх на рози

Част 2

Докато се приготвях за вечерята не спирах да мисля за онова загадъчно момиче, стоящо на улицата. Тя бе толкова изящна, но и толкова не сигурна. Устните и леко потръпваха сякаш искаше да ми каже нещо съкровено. Дали не бях твърде пренебрежителен и груб с нея? Нима за това тя така побягна? Отърсих се от съмненията, неусетно вече бях стигнал до къщата. 

- Здравей, ти сигурно си сина на Ирен.

- Влизай, аз ще се кача да извикам дъщеря ми.

Чух стъпки, майка ми се качваше нагоре. Сигурно е дошъл, стомахът ми се сви. Дали да не се направя на болна, или че имам много за учене. Но тази вечеря е важна за майка ми, а аз вече не съм малко дете. Станах от леглото, облякох на бързо любимата си рокля с цвят пепел от рози. 

Чуха се няколко почуквания на вратата последвани от гласа на майка ми:

- Хейли, слизай вече гостите дойдоха.

- Идвам мамо!

Разтърсих глава, за да прогоня всички мисли и притеснения, които ме спираха и слязох долу.

Чух някой да слиза и се обрънах. Не можах да повярвам, че пред мен стои същото изящно момиче, което стоеше и на улицата, но сега тя бе по красива и по нежна от преди. Не спирах да я гледам и да се възхищавам на красотата на едно толкова срамежливо цвете.